И при мен е така, но не смятам това за проблем, разбирам ги чудесно всички хора, те просто са прекалено емоционални, не се замислят много много (а и трябва ли? ) и като за по-лесно помнят някой автор/итет който да отговаря в съзнанието им за посока на развитие която не ги интересува чак толкова.

Само това с което ти точно се занимаваш е целта, за всичко останало може да си имаш/имат хората авторитет, или там, знаеш че има кой да се занимава с това, или вече се е занимал, най-вероятно по добър начин, стига и той да се стреми към неговата си цел и оставяйки другите цели за всички останали...

По въпросите религиозност, вяра, напоследък се позамислих и стигнах до малко изненадващ за мен извод че това са най-лични въпроси за който не бива да се говори с никого, и ако всеки правеше така нямаше да има религиозни войни, и защо не...