Джинджи, благодаря ти...
Припомних си се най-сетне за другия край на приказката..., след като те прочетох...
Ти не си ли чувала, че имало и четвърта орисница? Дошла тя по собствено желание след тържествата. Приседнала край люлката на младенеца в незнайна доба. Как е влязла в детската стая, приказката не обажда...Никой не я видял, нито я чул. Била тя майка на трите вълшебници, дето дядо ти Петко разказа за тях. Тя ги учила на занаят. И изрично ги била предупредила да не бъдат жестоки и зли ... Притежавала тя власт да им смекчава заклинанията, когато "оплетат конците". Зер, знаела си старицата, че и орисниците имат лоши дни...също като обикновените жени ...
Само на детенцето прошепнала:
- Закъснях аз. Не ми трябва гощавка, не ми трябва признание...Не мога съвсем да разваля прокобата на щерка ми, дето те осъди на 100 години нещастна любов,...но мога да смекча още мъничко ориста ти. С принцесите няма да ти върви наистина... Но надежда трябва да има и в най-тъмната безнадеждност. Ще има начин злото вълшебство да бъде развалено. Ето разковничето, мило Дете:
Оглеждай се. Може би някой ден ще срещнеш някое съвсем обикновено момиче от народа..., дето познава билките. То може и да не блести с неземна красота и да няма златотъкана премяна. Може и да е дрипаво, окъсано, надрано и от сутрин до мрак да се бъхти за хляба си. Ала видът лъже понякога. То може и да е омагьосано.... Туй момиче ще опита да свари тайна отвара от омайно биле и да разтури прокобата... Ама отварата ще е горчивичка и то ще трябва да я пие заедно с теб. Ти ще приемаш по една доза, а то - по две. Тънкият момент е, че ако не е спазена пропорцията на съставките... и двамата "отивате на кино"... (дали в приказните времена е имало кино, как мислиш?!) И да се разберем: това момиче ще ти е само болногледачка. Пък ако развалите магията ... ти сам ще си решиш дали да продължиш да гониш принцесите...
Тъй рекла старата орисница... Завъртяла се три пъти на пета... Звъннала три пъти със специалното сребърно звънче... и фиииуууу ... дим да я няма. След нея се посипал само звезден прах и в стаята на мъничкото момченце до сутринта светила тиха нежна светлина...

Еми, в тоя край не се казва колко дълго щял да чака принцът, за да срещне момичето. Нито дали щял да се влюби в точно в това момиче или в някое друго подобно, както и дали то нямало само да се погрижи да бъде вдигнато злото вълшебство от него... и после принцът да го отпрати ...
В крайна сметка краищата на приказките си ги избираме сами...

А, от мен и да знаеш: кривите круши също цъфтят. В тях също има красота и чар, когато са "плонжирали от цвят", както и попарените вишни... впрочем... И на тях също могат да се вързват мартенички за здраве и дълголетие... и щастие. Отива им...
Единственото, което зная, че не цъфти са налъмите ... А дали има абсолютно сигурни неща?!