ще ти разкажа една история ,драги:
Прибира се сина ,а майката плачи и щом го вижда -даже вий като се прави че дори не е разбрала че е там.На Сина повече и не му трябва ,втурва се ,прескача я и вижда баща си който кротко е седнал -пуши и се усмихва!Веднага преглежда останалите стаи,а тя отива при бащата окрилена от присъствието на сина и гръмогласно -търси равносметка за причинената вреда в дома .Сина безмълвно не взема страна ,но когато тя натиска копчето в бащата че вече не е мъжа по принцип във играта,тогава той не изтърпява и става бой!Жената не подбира средства,и става нагло агресивна-почти изважда му окото .Мъжът -заслепен от болка не се стърпява -хваща ножа -синът свидетел на това си казва :ей това не е игра ,и застава на страна>на майката ;превръща се в маша -за да изравни баланса -повярвай ми секунди са това !Бащата , сина поглежда го в очите със ножа във ръка ,и вижда себе си -а сина не трепва ,даже казва хайде омръзна ми това или да свършваме сега или не си ми ти баща.Тогава той за миг обръща ножа към гръдта и хваща му ръката и слага я на дръжката -да свършваме сега му казва -Да.Сина невъзмутимо го натиска .Те гледат се в очите ,за миг и двамата виждат светлина и отрезняват на мига,не от крясъците на майката -жена ,а от собствената си тишина !Тогава падат и се смеят като деца а тя прегръща ги разбирайки какво е можела да стори със вина !не съжалява тя ,не съжалява той -че тук сега разбират стойноста на компромиса ;а през ноща се любят както преди-с копнеж завинаги !А сина на сутринта си тръгва -като винаги за винаги!

Аз бях там .
Баща ми вече не е сред живите ,но майка ми секи ден е на гроба му,и го моли да я чака .

Върви си -но не го прави ,както си решил .
Дай им малко ,както те са ти давали много ,не мислиш ли че им го дължиш !
И не ми разправяй че нито той а о още по малко тя заслужават това -да плачат над гроба -певърнал се във саксия на която само могат да сменят водата .Да поливат камъка -и да чакат гласа -жестоко е !
Но не се опитвай да говориш сега -прекалено много болка има там,сега -и няма мехлем -засега,просто време трябва -остави ги насаме !
студент - стани ;в чужбина работа си намери;далеч върви и им покажи че те не напразно са живели;а когато виждат те в годината веднъж -Кажи им простичко благодаря ,ще се радвам децата ми да носят ваште имена !