,, ПЪТНИКЪТ
Около полунощ Заратустра се отправи на път по скалата на острова,за да може рано сутринта да стигне до другия бряг ,защтото там искаше да се качи на кораб.Имено там имаше добро пристанище,в което и чужди кораби хвърляха охотно котва.Те взимаха и пътници със себе си,които искаха да пътуват от блажените острови през морето.Когато се катереше сега тъй по планината,Заратустра си припомняше пътюм много самотни скитания от младини и колко много планини и скатове ,и чуки е вече прехвърлил.
- Аз съм пътник и планинар-говореше той на сърцето си,-аз не обичам равнините,и изглежда,че не мога дълго да се заседя на едно място.
И каквото и да ми е отредено сега като съдба и преживелица - в него положително ще има скитание и катерене по планина:всъщност човек в края на краищата изжевява сам себе си.
Изтече времето ,когато можеха още да ме срешнат случайности:а и що би могло още да ми се случи,което да не е било вече моя собственост ?
То само се връща, то най сетне се прибира у домаси - моето собствено ,,Аз,, и това от него,което дълго е било в чужбина,пръснато между всички неща и случаи.
И още нещо зная :аз стоя пред своя последен връх и пред онова,което досега ми беше спестено.Ах ,предстои ми най трудния път нагоре!Ах ,започвам най самотното си пътишествие !
Но човек моего рода не може да избегне такъв час:часът,който му говори: ,, Едва сега ти ще прекрачиштвоя път на величието ! Връх и бездна - сега те са се слели ведно !
Ти прекрачи твоя път на величието:сега стана твое последно убежище това ,което досега се зовеше твоя последна опасност !
Ти крачиш по твоя път на величието:сега трябва да ти вдъхне най голямата смелост това,че зад теб не съществува вече никакъв път !
Ти крачиш по пътя на твоето величие:тук никой не ще дебне след теб! Самия ти крак заличи пътя зад теб,а над него стои надписът :,,Невъзможност,, .
И ако сега ти липсват всякакви стълби,ти трябва да умееш да се катериш и на своята собствена глава:как иначе би искал да се изкатериш нагоре?
На своята собствена глава и над собственото сърце! Сега трябва дори най разнеженото в теб да се превърне в непоклатима твърдост .
Който винаги се е щадял много,той заболява най сетне от прекомереното си щадене.Хвала на онова което закалява!Аз не хваля страната където тече -мед и масло.
Необходимо е да се научиш да отвърнеш поглед от себе си,за да видиш множеството-тази твърдост е необходимост за всеки планинар.
Ала който като познаващ е с нагли очи,как би могъл той да види нещо повече в нещата освен техните външни основания?
Ала ти ,о ,Заратустра,искаше да видиш дъното на всички неща и техните скрити основания:затова ти трябва да се изкатериш над самия себе си,нагоре,на възбог,докато дори твоите звезди останат под теб !
Да!От висината да виждам под мен самия себе си и още моите звезди:едва това би се зовало мой връх,единствено то остава още за мене -мой последен връх !

Тъй говореше Заратустра на себе си ,катерейки се по планината,като се опитваше със сурови мъдрости да утеши сърцето си:защото сърцето му беше дълбоко наранено както никога до сега.А когато стигна билото на планината,ето че пред взора му се изпречи разстлано другото море и той застана безмълвен и дълго мълча.А нощта беше студена и ясна на тази височина и звездите на небето светеха с ярък блясък.
,,Аз познавам жребия си-рече най сетне той с тъга.-Добре тогава!Аз съм готов.Току -що започна моята последна самота.
Ах,това чемерно, горестно море под мен!Ах,тази чревата нощна начумереност!Ах,жребий и море!При вас долу трябва аз сега да сляза!
Пред своята най висока планина стоя аз и пред най дългото си странствуване:затова трябва по напред да сляза долу по дълбоко,отколкото съм се възкачвалкогато и да е било:
-по дълбоко в болката,отколкото съм се възкачвал когато и да е било,чак до нейната най - чмерна глъб!Тъй иска моя жребий!Добре тогава!Аз съм готов.
,,Откъде идат най - високите планини! ,,-тъй питах някога.Тогава се научих, че идат от морето.
Това сведение е написано по техните морени и камени стени на върховете им.О т най дълбоката глъб тръбва да се издигне най високото до своята вис. ,,
Тъй рече Заратуста навръх планината,дето беше студено!Ала когато наближи морето и най сетне застана сам между скалите,се почуства уморен от пътя и изпълнен с по неопределим копнеж отпреди.
-Сега всичко още спи - рече той,-също и морето спи.Пияно за сън и чуждо гледа окото му към мен.
Ала то диша топло,чуствам това.И чуствам още че то сънува.То се мята в съня си на корави възглавки.
Чуй,Чуй!Как стене то от лоши спомени!Или може би от лоши предчуствия?
Ах,аз тъгувам заедно с теб,о,мрачно чудовище,и заради теб се сърдя сам на себе си.
Ах,защо ръката ми не е достатъчно силна?На драго сърце,наистина ,бих те изтръгнал от лошите сънища !

И като говореше тъй,Заратустра се засмя с тъга и горчевина над самия себе си.Как , Заратустра,неужели ти искаш да утешиш моретос песента си?
Ах, ти , любвеобилен глумецо Заратустра,о,ти,преблажен наивнико!Ала ти винаги си бил такъв!Винаги си престъпвал изпълнен с доверие към всяка страхотия .
Всяко чудовище си искал дори да погалиш.Малко лъх от топло дихание,малко нежни къдрички по лапата - и тоз час си готов да го обикнеш и прикоткаш.
О б и ч т а е опасност за най -самотния,обичта към всичко, стига то да е ж и в о ! За смях е наистина моето глумство и моята скромност в любовта ! ,,




Y.