Не ти отговарям а просто искам да споделя.Отдавна живота ме е накарал да се чуствам излишна,отдавна мисля че е по-добре да ме няма,но...май и на мен не ми е достигала винаги смелост за това.Кошмарно е да си винаги сам,да няма с кого да споделиш това от което се задушаваш и да виждаш че изход няма!Още повече боли от това,че всичко това ти го причиняват хората които би трябвало да ти помогнат!Малтретирана сам отдетска възраст,изнасилена сам като бях дете а и "човека " в когото се кълнях ме предаде!И продължавам да "живея" със тези хора.Сега съм така нареченото Възрастно дете.Не знам на колко години си,но намери вратичка и избягай!Мисля си,че все още се намират читави хора в тая малка и оскотяла от мизерията държава!Не бягай от живота а избягай от простащината,от посредственоста около теб!Щом осъзнаваш че имаш проблем-това вече е малка крачка към спасението!За съжаление аз не знам за групи за взаимопомощ за такива като нас,нито за някой психолог ангажирал се със създаването на такава група.Надявам се,някой от форума да знае за нещо такова,че май не сме само ние с теб мило момче за такава група!