Ще ти кажа аз как изплувах.....просто стигнах гадното и кално дъно.Иска ми се да не бях стигала до него,но............стигнах.Просто разбрах"че силата е в мен"(това май е от "Междузвездни войни")Обаче знаеш ли,разбрах го когато бях окаляна до шията и нямаше вече накъде.Ще ми се следващият път,когато депресията се опита да почука на вратата ми,да не и позволявам да ме хване за ръчичка и айде в калния кладенец,без мен този път.....просто няма да участвам в това повече.Нищо около мен не се е променило,живота ми си е все същият,аз съм се променила.Сега не се чувствам виновна,просто знам че няма за какво.Обичам семейството си,показвам им го.........е,не съм перфектна и те мрънкат на моменти,но след това им минава..........живота продължава,с тази разлика,че знам къде съм аз в цялата ситуация.Знам какво съм и какво не съм.Имам трески за дялане,но общо взето бивам.