Много ти благодаря за страхотното мнение! Намирам много истини и много съвпадения с това, което аз мисля и чувствам. Особено относно детството и особено за "непорастването" когато е трябвало - признавам, че по всяка вероятност това се отнася и за мен. Абсолютно съм съгласен и с това, че на човек му е най-лесно и удобно да изпада в безтегловни състояния, да живее в измислен свят, да се дистанцира от проблемите. Аз също като теб всъщност съм и то може би прекалено отговорен човек, но всъщност знам, дали пък не е обратното след като не успявам да се справя и тормозя и близките си.
Искам да кажа , че с всичко написано просто си уцелила точно в десетката нещата, аз като все пак разумно мисля същество ги разбирам и също до голяма степен си ги обяснявам. Но тук идва най-трудното, какво да направи човек, как да преодолее всичко това, как да се пребори....каква е рецептата....знам , че поставям може би неразрешими въпроси , но...
Браво на теб, че си успяла да се пребориш , да изплуваш, да си върнеш живота...Искрено те поздравявам!