Това, което си написал, действително е така.
От нас зависи в какъв свят ще живеят децата ни утре...

Остарах с впечатлението, че може би липсва уточнение какво всъщност преставлява този курс.
Една от целите му е да покаже на участниците в него, че всичко зависи от тях. Че това какъв ще бъде живота им утре, зависи от действията им днес. Че всеки човек разполага с пълния набор от качества и таланти, за да постигне това което иска. Това, което прави курса чрез упражненията в него е да даде възможност на всеки един от участниците да опознае по-добре тези си свои силни страни. Да разбере по добре себе си и възможностите, с които разполага.
Човек учи цял живот, но никой не го е учил как да учи. Ако разбереш случаите, в които учиш най добре... може да се възползваш от това и да подобриш този процес многократно.
Най-използваната част от човешкото тяло е мозъка, а повечето хора използват много малка част от неговия потенциал. Курса дава техники и упражнения, за това как може да се възползваш от това.
Курса дава възможнот участника да изгради базови познания за себе си, на които да стъпи в по-нататашното си развитие. Какво ще е то - всеки сам си решава.
Забелязал съм, че много хора, когато наближи да завършват училище, незнаят на къде да се ориентират. Много деца са ми казвали "Ще уча за адвокат, защото мама е адвокат" или "защото татко така иска" или "защото това е най пристижно в момента"....
Много малко деца са ми казвали "Защото това искам, защото в това съм най-добър".
В средното си образование децата не получават подкрепа или възможност да разберат как по добре да се ориентират и на къде да продължат в последствие.
Защо е така ли... именно защото ние до този момент не сме направили нищо по този въпрос. Става дума като образование. А до колко всеки родител е подпомгнал на детето си да опознае себе си... всеки сам си знае.
Вярно е, че до по голяма част от това всеки може да достигне - по метода на пробите и грешките... но защо да губиш години в търсене и лутане?!
или друго, което съм наблюдавал е, че много хора завършват нещо /каквото са имали възможност... без да са се замисляли какво всъщност исакт/ След това си намират някаква работа, възможно най близко до специалността... и цял живот вършят нещо, без да знаят защо... ходят с нежелание на работа... мрънкат по колегите... не си вършат добре работата... само защото не са си дали сметка за какво всъщност ги бива най-много, какво ще вършат с най -голямо желание, хъс и ентусиазъм
А това отключва много врати и дава много възможности!

________________________________________
стъпка > крачка > подскок... > летеж