По-горе си дал примера за двамата слепци, които водейки се един друг, падат в пропастта.
Кошмарен пример. Само, че ти казваш, че качествата ни се преценяват с дадени опции за много варианти на развитие. (Защо ми се струва, че ми говориш за Акашовите записи?)
Питам се и нещо друго - кога слепец тръгва да води слепеца над бездна?
Има две възможности - ако е "камикадзе" и не му пука за собствения му живот.
Ако му пука много за другия и за себе си и знае риска, но си го поема въпреки това. Ако рискуваш себе си заради някого, това случайно ли е? Виж за резултата - той може би ни дава избора на Пътя. Едно падане може да сплоти или да раздели двама тръгнали заедно.
И като коментираме това, ако го свържем с примера за слепците и разгледаме само две от възможностите за по-нататъчното им развитие, след падането в пропастта. Разглеждам само двата най-крайни варианта с два подварианта:
1. Най-апокалиптичния: Двамата след падането, поради тежките травми предават Богу дух. В духовен план - деградират и губят желание за каквито и да е по-нататъчни опити за преодоляване на проблемите си.
1а. Възможен песимистичен: Единият оцелява, измъква се и си тръгва по Пътя, носейки раните и обидата. Другият остава там в бездната.
2. Реалистичен: Двамата оцеляват, успяват да излязат от пропастта. Всеки сам за себе си се възстановява след падането и тръгва към по-високо ниво от духовното си израстване. Не се знае дали проблемите им се решават - може би да, а може би - не.
2а. Оптимистичен (продължение на реалистичния): След известно време бившите слепци, след лутане и много проби и грешки, но полупрогледнали се срещат на същия бряг на ямата (може и да стане в друг живот). Този път си помагат повече, осланят се повече един на друг и преминават, макар и трудно на другия бряг. И тогава се оказва, че са прогледнали напълно. И този път са заедно, на правилното място и в точното време. Мисията е успяла.
Разбрала ли съм те правилно?
Ти мислил ли си за подобни варианти за развитие на този хипотетичен случай? Подходящ ли е примерът ми?
Аз не мисля, че двамата слепци нямат още избори пред себе си и правото на избор ще им се даде отново на друг етап. Тази среща може би е била само една корекция, както се изразяваш ти. . . Пътят според мен е разклонен като лабиринт и намирането на крайната цел става с много проби и грешки. Поредната задънена улица съвсем не е повод за отчаяние. Падането в пропастта може и бъде полезно понякога. Болката разтърсва, изостря сетивата, катализа стремежа към познание. А не е ли възможно, след падането слепците да се търсят там долу на дъното на пропастта? Щом са паднали заедно, мисля че е нормално, ако са оцелели, да се опитат да се намерят. Ами ако единият е пострадал повече и се нуждае от спешна реанимация. Щом са слепи, а от силен стрес може и да са онемели - не е ли единственият начин да се намерят да си ползват интуицията . . . Понякога обаче раздирани от собствената си болка вием и не виждаме болката на другия, паднал до нас и го обвиняваме в бездушие. Така сме устроени.
За мен знакът даден "отгоре" за двамата слепци е не срещата, а това как излизат от изпитанието, което им е изпратено. В този смисъл краят е предопределящ за избора на истинското начало. Нали ти говориш за привидности. Не е ли това една привидност?
Не зная как възприемаш моята гледна точка. Намираш ли рационално зрънце в нея?
За науките развити в древността ми е известно. . . Но винаги съм се чудела как е възможно едно знание просто да се загуби в нищото. Това не би могло да стане без причина или поне без замисъл свише. Може да е нещо като корекция (наказание) един Потоп, но в духовен смисъл.
На податката за болното човечество и болната природа - няма да пиша много, за да не стана прекалено многословна. Какво да ти кажа - понякога в името на едно много тежко оцеляване в материален план, си налагаме сами да отрежем крилете си. От това боли, защото сме имали предпоставки за израстване, а умишлено сме ги унищожили . . . Прагът на чувствителността обикновено се покачва, но само външно, а вътрешно се разкъсваме от болка.
В една книга прочетох отдавна всичко това, много добре е обяснено и усетено: "Индиански урок" от Пако Рабан. Надали аз бих казала нещо по-добре по тази тема.
За трансциденталното - май ще ми се поналожи да попрочета нещо, което се каня да направя от 15-тина години насам - малко философия.
Извини ме за дългото и тежко разсъждение. Ти ме провокира да мисля доста . . .

Редактирано от Дapия на 04.10.05 13:31.