Базикаш се ти със мене!А я виж тук:

Учени: Климатът се променя необратимо


Замърсяването на атмосферата т.г. е отворило почти рекордна дупка в озоновия слой, защитаващ планетата от вредните ултравиолетови слънчеви лъчи, разказва Светослав Стефанов във в. Дневник
17.09.2005
Докато споровете на политическо равнище дали глобалното затопляне е факт или научна спекулация, която да оправдае Протокола от Киото и средствата, изразходвани по целия свят за изследвания на околната среда, учени от американския Национален център за снега и леда към университета в Колорадо заключиха, че

процесът е преминал прага, "отвъд който няма връщане назад".

Изводът е направен въз основа на данните за топенето и натрупването на леда в Арктика през последните 27 години - от 1978 г. насам, посочва в. "Индипендънт".

Същевременно Световната метеорологична организация към ООН (UNWMO) съобщи в петък, че замърсяването на атмосферата през тази година е отворило почти рекордна дупка в озоновия слой на Земята, защитаващ планетата от вредните ултравиолетови слънчеви лъчи.

Според експертите на организацията опитите за ограничаване на емисиите парникови газове, предприети през последните 20 години, очевидно са дали засега незадоволителен резултат.

Дупката над Южния полюс и Антарктида е с площ от около 27 млн. кв.км и се очаква да се увеличи с още по милион кв.км през следващите седмици, което ще я доближи до рекордните нива от 2000 г. и 2003 г.

Тя вече е достигала региона Ушуая в Патагония, Южна Аржентина, и там е регистрирано

сериозно повишаване на ултравиолетовото лъчение.

Като особено драматично се определя топенето през последните четири години на ледовете в Северното полукълбо, което вече не е в състояние да се върне към нормалния си климатичен баланс.

Учените от Колорадо се опасяват, че Арктика е навлязла в непоправима фаза на затопляне, което все по-бързо ще разтопява полярния лед в Северния ледовит океан, поддържал стабилността на климата в продължение на хилядолетия.

Според тях порочният кръг от топене и загряване в региона през следващите десетилетия само ще се задълбочава. Сателитните данни показват, че през август ледът на Северния полюс е намалял с безпрецедентните 18.2% под средните си нива в дългосрочен план. Това е четвъртата поредна година, в която се наблюдава подобен

сериозен спад на един от естествените охладители на планетата.

Учените от Колорадо отчитат нивата на арктическия лед и през септември, когато обичайно те са най-ниски, но обикновено през следващите зимни месеци обемът се възстановява. За първи път обаче подобно възстановяване не беше регистрирано в цялост през миналия студен сезон.

Американските експерти са на мнение, че драматичните последици от разтопяването на ледената шапка на Арктика тепърва ще стават все по-видими.

"Промените, които наблюдавахме през последните десетилетия, са твърде впечатляващи", казва Марк Сърийз, експерт в центъра в Колорадо. Официалните си заключения специалистите ще представят на 20 септември.

Топенето на вечните ледове е само една от видимите последици от глобалното затопляне.

То допринася и за интензифицирането на ураганите,

които, както се видя през последните седмици в Луизиана и Мисисипи, са в състояние да нанесат катастрофални поражения.

Урагани с мащаба на "Катрина" са станали все по-често явление през последните 35 години, отбелязва в. "Таймс", като се позовава на данни от Технологичния институт в Джорджия.

Като цяло ежегодният брой на ураганите след 1970 г. е непроменен, но вихрите от двете най-опасни категории - 4-та и 5-а, са се увеличи значително, показват сателитни снимки. След 1990 г. всяка година са се проявявали средно по 18 урагана от 4-та и 5-а категория срещу средно по 10 през 70-те години.

Като причина за това учените сочат друго пряко следствие от глобалното затопляне -

повишаването на температурата на Световния океан със средно 0.5 градуса по Целзий.

Те все пък не се осмеляват да заключат еднозначно, че промените в климата подхранват зараждането на все по-силни урагани, но приемат, че подобна връзка е възможна, посочва "Таймс".

Д-р Питър Уебстър, ръководител на екипа, осъществил разработката, публикувана в научното списание "Сайънс", твърди, че "нашите данни са в унисон с концепцията, че е налице

взаимовръзка между повишаването на температурата на моретата и силата на ураганите".

Налице са и други изследвания, потвърждаващи тезата за пряката връзка между промените в климата и все по-яростните бури. През август сп. "Нейчър" публикува проучване на Кери Еманюъл от Масачузетския технологичен институт, според което разрушителната сила на ураганите нараства правопропорционално на температурите на океаните.

Кевин Тренбърт от американския Национален център за изследване на атмосферата пък заключи през юли, че изпаренията над океаните през последните години са средно с 2% повече, отколкото през 1988 г.

Това означава, че все повече вода участва в образуването на тропическите бури, които ще се движат с все по-силни ветрове и все по-обилни дъждове.

Глобалното затопляне е реална заплаха за Земята, но хората все още са в състояние да укротят тази заплаха,

причинена от повишените нива парникови газове в атмосферата, опитва се да разведри мрачната картина специалистът по климата Ричард Али в лекция в университета във Върмънт.

Според събрани от него и публикувани в "Бостън глоуб" данни в Гренландия малки промени в атмосферата подлагат на драматично въздействие големи части от земното кълбо, като дори са възможни промени за десетилетия и дори векове напред.

Али изрази увереността си, че ситуацията може да бъде преобърната с намаляването на въздействието на фосилните горива върху атмосферата и намирането на алтернативни енергийни източници.

Ако обаче не бъдат предприети мерки, и то колкото се може по-бързо,

в близките години Европа и части от Северна Африка може да се превърнат в студен ветровит регион, чийто климат наподобява Сибир.

Глобалното затопляне може обаче да има и добра страна, сочат други изследвания. Според учени от Кралския метеорологичен институт в Де Билт, Холандия, цитирани от в. "Гардиън", промените в климата може да доведат до увеличаване на дъждовете в района на Сахара, които да сложат край на хроничната суша там.

Глобалното затопляне ще загрее земята повече от морето и ще доведе до промени в атмосферното налягане. Това от своя страна ще увеличи количеството валежи, падащи в Сахара, а този модел ще бъде валиден поне до края на XXI век, твърдят холандските специалисти.

Сателитни данни пък сочат, че тундрата в Аляска видимо позеленява, също вследствие на глобалното затопляне. Това обаче може да послужи като малка утеха на фона на общите нерадостни предсказания, заключават учените.

Цитирах:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите