|
|
| Тема |
 3ащо хората лъжат? |
|
| Автор |
geminarius (скомина) |
|
| Публикувано | 28.07.05 10:24 |
|
|
|
Имам една роднина, която с отварянето на устата си, започва да лъже. Грубо сметнато около 80% от приказките й включват лъжи.
Пример
Вместо да каже директно "не искам да дойда с теб, понеже ме мързи и искам да си стоя в нас и да гледам в тавана..." започва да си смуче от пръстите някакви супер сложни комбинации как в момента е еди къде си и оттам се почват 10-минутни обяснения и носене на вода от 9 кладенеца 
Понеже е свикнала явно така да будалка хората, тя винаги се обяснява, дори когато не й трябват обяснения. Един вид "гузен негонен бяга".
Отделно, ако я потърси някой по телефона, тя кара майка си да вдига и в зависимост от това кой я търси, тя или се обажда, или започва да прави знака "няма ме" и кара майка си да лъже.
На всеки му се случва понякога да се "покрие", но при тази жена това е практика.
Досега ми е правило впечатление, че жената "послъгва", но напоследък лъжите й стават нагли, манипулативни, мотивирани от егоизма й.
И не й дреме, че по този начин засяга така много близки хора и семействата им.
А не беше такъв човек.  Винаги съм я познавала като благородна, щедра... но може би и това е било вид лъжа, за да се хареса на околните... 
Майка й твърди, че това било наследствено, т.е. бабата на лъжкинята също много лъжела
Та възможно ли е това да е наследствено? Това, което аз не разбирам, е защо не може да говори директно? При условие, че се има за супер силен характер, за голям психолог... а в същото време не се усеща, че хората около нея й се присмиват и че далеч не са такива будали, за каквито явно тя ги смята.
| |
| |
| 
|
|
