Дано се лъжа че забелязвам малък упрек заради думите ми...макар и жестоки законите на творението са справедливи и аз нямам никакъв дял в това...
Да, разбирам че ти е много трудно...със всички ни е така...нашите задачи са най- трудни за нас самите и това не е случайно...за съжаление законите са неумолими, дори изглеждат жестоки, но са справедливи. Това са фактите.
А ти ме питаш как да стане това, като е толково трудно....да, мога да ти отговоря на въпроса...ти просто нямаш друг изход...ти обичаш детето си и ще направиш всичко за него, да , ти ще жертваш собствения си живот за него...ако се опълчиш срещу съдбата си, тя ще те влачи, ако внимаваш в съдбата си, тя ще те води...ти ще обезсмислиш стария си начин на мислене и живот/свързано с дъщеря ти/ по един от двата описани начина...или насила, или доброволно...колкото по- рано осъзнаеш това, толкова по- добре за двете ви.
Да, мога да ти кажа , как да стане това...за мен е лесно...вслушай се в думите на дъщеря ти, които ти говори, лично на теб, приеми ги не като думи на дете, а като думи на Учител, мисли върху тези думи и вътрешно ги приеми като една голяма истина дошла независимо от къде...а иначе постъпвай с дъщеря си както сметнеш за добре, ти си майката ти си отговорната, ти си възпитателя на детето, твърдостта и мекотата трябва да са в синхрон...това като твое външно поведение, а вътрешно, скрито, скрито от всички ти мисли какво ти казва Учителката ти , дъщеря ти. Трябва да знаеш още че външното ти поведение не е задължително да е еднакво с вътрешното състояние, дори често точно обратното...много майки от обич към децата си ги наказват...да, обичта е вътре в нас, а наказанието външно.
В момента ти си сляла вътрешното с външното, ти живееш с илюзията на външното, а то е само условие за развитие на вътрешното...така че когато нормализираш вътрешното, то външното само по себе си отпада като необходимост...за съжалиние ти са права...това не става с казване и писане в нета, това става в живота и е придружено с болка...с всички ни е така...не мога да ти дам предписания, но мога и свалям временно напрежението, нещо като почивка за размисъл и събиране на сили...останалото е от теб, това е твоя задача...ще се справиш, сега само така изглеждат нещата...щом вече мислиш за тези неща ще се справиш...
Желая ти успех

София мамооо София...