мила ми, Майа,
теориите и възвишените мисли, с които се издигаме в собствените си очи са едно, а живота/този обективния, реалния, които всички ми навират в очите съвсем, съвсем друго/
тази жена не е казала, че ще намрази мъжа си и ще хукне да му отмъщава
да простиш е хубаво/не изяждаш и не изгаряш себе си отвътре/,
и винаги рано или късно преболява, прощаваш, забравяш лошото защото толкова не те боли
въпроса е в това как ще продължи семейният им живот,
и това зависи само от нейното решение,
само че за да вземеш това решение трябва много добре да познаваш човека до себе си
аз лично не познавах, този с когото живеех и прощавах, прощавах, прощавах...
и сега съм простила,
но направих грешка с такова решение преди повече от 15г....,
и на себе си изобщо не знам дали ще простя, защото живота, този, реалния...не ми прощава...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите