Привет...
Според мен човек не може да се освободи напълно от егоизма си, той не случайно е заложен в нас...трябва да се осъзнае какво е предназначението му за живота ни и тогава ще се узнае истинския отговор на този въпрос-ние трябва да живеем.
Житейската ми философия е изградена така че да не намирам нищо от заложеното в нас за излишно и за изхвърляне...егоизмът трябва винаги да ни е под ръка ако ще и нокога в живота си да не го ползваме, той трябва да бъде като прибран нож в ножницата, за който постоянно да се грижим, подостряме, лъскаме-да не ръждясва
А що се отнася до използването на нещата, съзнанието, съзнанието определя кое как да ползваме.
Като че ли по- важния въпрос е може ли да се усили осъзнаването или трябва задължително човек да мине определени етапи изискващи подходящи условия и време?
Дали пък условията в които протича индивидуалния ни живот, срещите случките ни не се подготвят умишлено за нашето осъзнаване???
Че как така се подгатвят, нещо се грижи за всеки ....или закони?
Дали пък грозните картини също не са условия без които не може осъзнаването ни?
Ами ако законите допускат още много вероятности?
Ами ако сътвореното и мястото на събитията са съвършени като Твореца?
Какво всъщност правим ние и какво става с нас?
Това ли трябваше да напиша, Странна...имам и още въпроси, но се губи логиката и разбирането. Какво да правя?
Аз предлагам който иска в тази тема да сподели, кои отговори на кои въпроси му се губят в стройната му житейска логика...стратегията на живот да го наречем...за неуспехите в резултат от същата стратегия


"за какво използват това което са натрупали?

за какво? "....за да се привие един ден от тежестта на натрупаното

Няма да ти пиша вече!