Ех, Сън, толкова е хубаво да срещнеш някого, който те разбира...и за мене през тази зима имаше изпитание като това, за което пишеш.

Благодарна съм, че можех да усещам подкрепа и обич от много места... тази безсловесната най-много ми помогна - проявяваше се чрез приятели, може да ти прозвучи странно, но и чрез снега ...да чрез снега, подгонен от вятъра...сягаш виждах как се пръскат заедно със снежинките и отлитат тъжните ми мисли, олекваше ми докато втренчено ги наблюдавах...

Като дойде пролетта всеки ден наблюдавах новораждането, изпълването отново с живот на всяко цветче, тревичка, листенцата на дърветата, усещах ги и ме радваха. Много силно усещам и ароматите, и живите звуци на природата. А всичко заедно създава едно състояние на пълнота и единство у мене, те и аз се сливаме в един поток от звук, светлина и аромати... а там са и всички, които вече физически не са с мене...понякога като си помисля с обич за тях и нежно ме погали ветрец, си мисля, че чрез него ми отговарят...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите