Знам, че ще мине и изчаквам търпеливо, а в това време правя нещо хубаво за някого или нещо. Винаги има някой повече в нужда от мене. Най-малкото цветята си пресаждам в по-широки саксии, поливам ги, милвам ги, говоря им...обичам и да пея в такива моменти, с пеенето се променя и състоянието ми.

Виж нещо, което си прочитам като ми стане много тежко.

"Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви,
често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви,
толково повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си,
не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво,
дялано и дълбано с остър нож?

Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си
и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб,
сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си
и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта.",
а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идват заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви,
помнете, че другата е заспала в леглото ви.

Наистина вие висите като везни помежду радостта си
и скръбта си.
Само когато сте празни - сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро,
то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат." Джубран

Оня ден в един друг клуб стана дума за тези наши състояния и ми дойде това стихче:

Капчици от Океана...
Вълните на Живота
циклично ни въртят,
на дъното ни спускат,
а после ни издигат
на гребени от пяна...
вълна подир вълна,
промяна след промяна...
всяка капка уникална
в безкрайността Една.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите