Мда, и много други неща сме..."Приятел в нужда се познава" не е измислено от някой скучаещ философ, съзерцавайки сложната си душевност....без да те обиждам и без да правя каквито и да било аналогии, нека само да ти напомня колко възбуждаща е в твоята извратена глава мисълта да изчукаш някоя невръстна, непорочна и девствена девойка!
Тук не става въпрос за секс!
1. По света (изследването обхваща САЩ) всеки трети самоубил се E гей или лесбийка, като процентът на мъжете е по-висок (в почти 70% от случаите това са феминизирани гейове, живеещи в нетолерантни райони с висок риск от физическо малтретиране) - "Хомосексуалност - текстове за професионалисти" , преведени и издадени на български с помощта на Българска психиатрична асоциация, София , 2000 г. , за справки.
2. Практиката показва, че многобройните опити за самоубийство не целят непременно физическото унищожаване на жертвата, а е по-скоро израз на жадувано внимание, липса на заинтересованост, човек се чувства сякаш никой не го е грижа за него, сякаш целия свят не се интересува от това дали той наистина съществува и т.н..Суицидното поведение е един от водещите маркери при редица психични разстройства като ендогенната депресия, манийнно - депресивен епизод, шизоафективно разстройство и други. Съвременната психиатрия е съсредоточила голямо внимание върху превенцията на самоубииствата и това не е случайно. Не бива да се отнасяме с пренебрежение и индиферентност към подобни проблеми, защото много хора са тласнати по пътя на суицидността именно заради подобно отношение. Битува всеобщата стигматизирана нагласа, че хората, помислили за смъртта, проявяват слабост, лигавят се и излишно драматизират положението си! Много хора страдат допълнително от подобни стигми, бивайки окачествявани като слабохарактерни или неадаптивни. Съвременните изследвания по темата намекват, че никой не е застрахован от изпадане в подобна ситуация; едно дезадаптивно състояние със суицидни мисли днес може да доведе до тежки депресивни епизоди утре, провокирани от травматичната жизнена ситуация, включваща именно онази несигурност в собствената идентичност, чувството за непълноценност и омраза към собствената същност, последвана от подигравките на околните и тяхното неразбиране. Изследователите все още търсят причините, поради които някои от нас реагират по-устойчиво на тревожни ситуации, а други развиват някакъв тип реактивност. Все по-често се застъпва хипотезата, при която генетичното предраположение към психична ранимост в комбинация с травматични жизнени събития би могло да отключи психично заболяване. Защо казвам всичко това - искам дебело да подчертая, че суицидността и изобщо дори и най-безобидните мисли за самоубийство говорят за някакъв изчерпан ресурс за справяне, за някаква премината граница, за абнормност на поведенеито. В този смисъл е кощунствено да проявяваме подобна невежест и да твърдим,че еди кой си е бил лигльо, понеже драматизирал състоянието си и искал да се убие!!! Няма такива филими!!! Независимо колко силни мислим , че сме, на всеки може да се случи да изпадне в безизходно положение все едно от какъв характер.....именно онези войници, завърнали се от Виетнам, които милсели, че могат да се справят и сами с шока, в последствие развили разнообразни психични разстройства, а потърсилите помощ в почти 90% облекчили състоянието си.
Нямам какво повече да кажа, оставям изводите да си ги направите сами!

"Някои неща са толкова сериозни, че можеш само да се шегуваш с тях"