Ако ние не го преценяме според собствените си разбирания и светоусещане как според теб ще определим кое е нормално и кое не. Някой трабва да ни го наложи от вън...?
Отношението към фактите не го ли взимаме все пак като резулата на вече изградена ценностна система и ясно формулиране на правилно и не правилно. Това какви искаме да бъдем, са го решили нашите родители чрез възпитанието, което са ни дали.
Що се отнася до болката, мисля, че тя е постоянна. Без нея би било скучно и еднообразно. Ако няма болка няма да има и щастие и радост и т.н. Важна е не тя а отношението, което имаме към нея и степента до която й позволяваме да влияе на разумът ни.

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.