Здравей,
Честно казано твоята история ме шокира. Не знам какво да ти кажа или че ако ти дам съвет то би бил уместен или полезен за теб, затова ще ти кажа само какво мисля и ще оставя ти да избереш дали ще го приемеш или не.
Мисля, че всяка голяма болка минава с времето, колкото и силна да е тя, може би ще минат години докъто се притъпи. Сигурно е че няма да забравиш никога, просто е невъзможно нито пък да се обвиняваш. Чувставата, които изиптваш, самотата и безисходицата рано или късно ще се обесилят от времето и тогава само от теб ще зависи да допуснеш отново човек /любим/ до себе си.
Колкото и да не ти се вярва в момента - животът е прекрасен, жалкото е че можем да го оценим едва тогава, когато ни се случи нещо лошо и погледнем от другата страна очарованието на малките неща, които ни карат да бъдем щастливи.
Пишеш, че имаш близки, които те обичат. Ти също ги обичаш, защо дори си помисляш да подложиш и тях на това, което изипитваш ти в момента!?!? Ако не искаш да живееш заради себе си то живей задаи тях дори и един човек на този свят да те обича истински то си струва да живееш заради него....

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.