Да, вижда се с просто око...толкова много хора има край теб....трябва да приемеш, и то си е така, че всички ние сме еднакво устроени, проблема е не как да намериш точните хора, а как точно да ги ползваш за нуждите, които изпитваш за хората...при теб става дума да вземеш от хората , това е много трудно но не е невъзможно, по лесното е да даваш няма какво да избираш щом сме еднакви....чак когато спреш да избираш ще попадаш на точните хора и чак когато изпадеш в състояние да даваш ще имаш всичко...принципно всички ние имаме всичко необходимо и достатъчно...това са думите...търси в равновесието и избягвай крайностите, така ще намалее болката в душата ти, ти трябва да я освободиш от зависимостите с които я ограничаваш съобразно разбиранията си за този свят, освободи душата си....виждам я като плашлива костенурка скрита в черупката си...
ето аз имам смисъл и общувам с теб, ти си ми нужна и аз те ценя, чрез теб опознавам себе си, твоята индивидуалност не бих могъл да намеря никъде, благодаря ти

Ще се радвам, ако оцениш глупостта на всичко казано, но само на всичкото.