|
Тема |
Не знам дали това е точното място |
|
Автор |
пeпeл () |
|
Публикувано | 03.11.04 06:02 |
|
|
Ще пиша тук...
Вбесявам се, когато ме докосват непознати.
Това е вътрешно усещане.
Толкова е неприятно, почти винаги много неприятно, понякога почти непоносимо неприятно.
Не го показвам. Поне се надявам, че е така. Не искам да притеснявам хората с някаква реакция, но се свивам вътрешно. Силно.
Избягвам да пътувам в градски транспорт, дори избягвам поводите за пътуване в градски транспорт.
Когато пазарувам внимавам да не докосна ( да не ме докосне) ръката на продавач(ката). Не го правя съзнателно. Дори не мога да обясня.
Но когато се случи се чувствам по вбесен начин. Не се сърдя, но ми е бясно отвътре. Не мога да преценя дали се забелязва отвън, надявам се - не.
Забелязвам, че тези, които са ми близки, по някакъв начин усещат това. Случва ми се да чуя въпрос "Може ли да те прегърна?", зададен от човек, който не пита другите си приятели за позволение да ги прегърне.
Всъщност... не зная. Струва ми се, че не ми харесва много-много да ме прегръщат. Което не е вярно, изобщо не е...
Не знам какво е.
Не знам какво повече да напиша сега.
|
| |
|
|
|