Според баща му - това е животът! Той беше много буен/бяхме съученици/, бит е и той е бил, всяка битка/образно де/ калявала, чувствата са важни но е хубаво да можеш да ги контролираш. И смята, че както той се е справял с проблемите си сам/и сега го прави/ така и сина ни трябва да се научи. Двамата говорят доста рядко/сериозно де, не се разминават мълчаливо/, пред мен по се отпуска. Това не му попречи обаче да напише едно есе на тема 'Най-добрия човек когото познавам' и да сложи баща си вътре за моя изненада, мислех, че ще съм аз.
Преди малко му показах темата и ...реакцията беше отказ на предложението за среща с лекар. Ще го чакам да му отлежи идеята в главата.
За защитните спортовете - умишлено не съм го пускала като малък, на 4 години пострада в една катастрофа и според неврохирурзите главата му трябва да се пази от удари. Тренираше плуване... сега избира зала за фитнес, ама то май е заради гаджетата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите