зная едно допълнение към твоето дъждовно философско състояние (щото добре го познавам):

обличаш яке с качулка, здрави обувки - в никакъв случай не взимаш чадър - и излизаш в близкия парк или градина да се разхождаш. дъждът си вали, а ти се разхождаш под него.... знаеш ли колко интересно се трансформира това философското? вече не е така тъжно, подтискащо - а става някак светло, нещо като светла тъга, като светло спокойствие....

може, разбира се, да се намери и физиологично обяснение:

- ритъмът на дъжда, който и чуваш като звук, и усещаш с тялото си като удари на капките - знаеш, че ритмичните тихи звуци и ритмичните леки докосвания релаксират

- озонът, с който е наситен въздухът, има освежаващо действие

- не вървиш с някаква цел, с някаква посока, нямаш никаква задача да изпълняваш (както правим почти през цялото си време, когато не спим), а просто се разхождаш - което също е релаксиращо

- няма хора - това е пак релакс, щото в тези градски мравуняци хората си действаме изнервящо с непрекъснатата си физическа близост. дъждът ти дава възможност за самота - пак е през деня, пак си в същия гаден град, а пък си сама...

опитай, няма да съжаляваш

IMAGINE...