ама не бе , Марина, кък ще ги нападам
просто искам да те доведа до идеята, че такива хора май не съществуват,
има други , които много приличат на тях, но това на Маслоу е само един идеал, към който може би трябва да се стремим всички

сега ще се опитам да ти дам един пример, за да ме разбереш,
дано да имаш търпение да го прочетеш

да речем, че у Добролево живеят себереализирани - хлебар, художник, някой бъдещ Анщайн и разтревоженото местно население/да не ги изреждам сега/
хелбаря си пече хляба доволен от живота и себе си, вижда плода на труда си, доволен е от ползата, която принася за селото и света, без да иска признание за това, щото знае каква е необходимостта от леб,
говори си с женурята, угажда им, ухажва ги, ама у хоремага не ходи щото няма време, и жипи-то новото не е видял и не се е развълнувал, и за Ебчо хич не се вълнува като Глигор, щото чии кокошки гони Ебчо не го интересува,
и Глигор да се прекине да го моли да му помогне, той се ще му казва усмихнато, че това не е проблем
хлебаря го интересува само хляба, ама не щото заради женурята или заради конкуренцията на долната фурна, ами ей тъй на, за собствен кеф си пече хляб, и ако спрат да го купуват, ще пече и ще хвърля в барата, щото не трябва да има цел, целта е само кефа от перфектното печене
по-нататък ти сама си го доразвий

до него в художника, вярва в таланта си, рисува и докато спи, той си е доволен от себе си, само това му се прави и може да прави
изрисувал е и отвън и отвътре хоремага, кметството и културния дом с любов, за всяка новопостроена къща в селото, за всяка стая, подарява пейзажи на околните баири, цялото село на портрети е издокарал/Глигор е с Ебчо под мишка/, ама никой не ще да дава пари за това, дават по някое яйце и парцуца
сега иска бодиарт на новото жипи да прави/щото той се е развълнувал от него/
у хоремага като отиде, не го интересуват проблемите на Добролево, само си рисува портрети, за да може да вземе едно шише парцуца, целия склад на хоремага се е задръстил с негови картини, а като си тръгне другите шушукат <тоа па не земе една нива картофи да насАди ами само рисува, докога ще пие на вересия>
художника понякога ги чува, ама не му пука, щото е доволен от себе си, от рисуването и от живота, ама другите не са доволни от него и един ден ще спрат да му дават парцуца, и ще спрат да го забелязват даже
пак си го доразвий ако искаш

аре, за бъдещия Айнщайн друг път, че да не ти стане много

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено