Марина,
найш кво се сетих?
тези, за които говори Маслоу, и после вашия ход на обсъжданията ви, ми заговори само за едно,
за маниакалност,
е не чак в психопатологичния смисъл на думата,
а като бягство от определени житейски ситуации и мисли.
на пръв поглед тези хора изглеждат идеални във всяка ситуация
казваш - не завиждат, не изпитват ревност...нямат предразсъдъци, толерантни са и т.н.
ми те просто не мислят за друго освен за работата си, нищо друго не ги интересува,
тук веднага си ги представих като Чарли Чаплин, в "Модерни времена" май беше, как дори и като е свършила поточната линия, те продължават да правят същите движения във въздуха, които са правили до този момент,
това пък ми напомни за темата ви за отпуските, дето сте продължавали да мислите пак за работата си

сетих се и за нещо, което не е откритие, но малко се сещаме, че съществува, или не ни се иска да се сещаме
като поживеем малко и ни става ясно, че не всичко можем да имаме в този живот,
избираме - или свобода, или здраве, или пари, или работа, или любов,
опитваме се да внасяме някакъв баланс, че поне, няколко от тези неща да имаме, но всичко сякаш е привидност, само като се замислиш, виждаш, че имаш ли едното в достатъчна степен - другите започват да липсват,
така че, последно си мисля, че себереализацията е въпрос на максимално реализиране в една област,
и липса на желания във всички останали области

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено