добро утро Марина,
още снощи можех да ти отговоря, ама си дремех и си мислех за това, което ме питаш и за тези хора,
а така на свежа глава, глей сега какво ще направя
та виж какво си мислех,
щом нямат страхове и предразсъдъци, не завиждат, не изпитват ревност, следователно тези хора са се освободили от голяма част от Его-то си,
но това живеене с усещане за мисия малко ме смущава, в някои учебници се определя като болестно състояние

много неща ме интересуват свързани с тези проценти, които Маслоу е извел,
добре физиологични изследвания не са правени, а колко време, и при всякакви обстоятелства са наблюдавани тези хора,
и изобщо на основата на какви тестове, подходи или там както се казва, са изведени тези проценти
на мен тези характеристики ми изглеждат повече като копнеж, стремеж, хипотеза, която е подлежаща на доказване, отколкото като нещо доказано

аз си мисля, че това са хора/позовавам се на личните си наблюдения/, които могат да се самоконтролират перфектно в търсене на хармония, и да не покажат нищо от това, което би изглеждало несъвършено,
само това да е, пак заслужават възхищението ни, но те не винаги са толкова щастливи и удовлетворени колкото изглеждат
манипулират, като излъчват тази "божественост", без задължително да се стремят към това и да го правят съзнателно/заради другите/, иползвайки леснината, с която могат да накарат да се самозаблудят "несъвършените", обхавнати от страсти и желания хора от по-ниските стъпала на пирамидата,
че кой не иска да контактува със съвършени, кой не търси връзката с Бога?така като гледам характеристиките, които си дала, по тях дори Христос изглежда несъвършен в страданието си в сравнение с тях,
излиза, че не страдат от нищо и са в пълна нирвана

има и един друг момент, който и Trendi е посочил,
за тези хора казваме , че са си самодостатъчни, нали?
за тези хора контактите са ненужни, непълноценни, или недостатъчни, което ги кара да не се привързват,
всъщност почти е сигурно, че бягат от привързване, може и несъзнателно и не толкова явно, но винаги личи - те избягват плътните контакти, и не ги търсят, защото всяко привързване би ги върнало в човешката им същност, със страстите, доброто и невежеството/по думите на ПЪТника/ и току виж зпочнали да страдат, и престанат да изглеждат толкова "божествено"
този несъзнаван страх от привързване, и от това да не "загубят себе си" отдавайки нещо на друг, ги отпраща в групата шизоидните личности,
казвам го, защото онази отВейяната вещичка, която в момента учи, ми връчи това интересно четиво на Ф. Рийман "Основни форми на страх",
доста сходни характеристики откривам,
в друго четиво прочетох, че хората с висока духовна интелигентност/а тези са такива, нали?/ също са от групата на шизоидните, което съвсем не означава, че са шизофреници, или има опасност да се разболеят

всичко това аз не смятам за недостатъци, напротив,
това са си хора като всички останали, с не по малко нужди за задовооляване на потребностите, само че разликата е в това, че духовните потребности се задоволяват по-трудно, и сякаш там пирамидата се обръща, а желанията за истинска близост могат да останат подтиснати и неудовлетворени
а те не биха се показали на всеки като незадоволени и неудовлетворени

ох,за сега толкова, но може да си продължим разговора защото и на мен са ми интересни и ми харесват
приятен ден ти пожелавам

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено