А, не си прав кръгчо, ама стига с таз мания всичко да се свежда до субективни възприятия, нервни импулси и невронни връзки. Бррр. Кхъ. Има такива хора, дори мога да дам конкретния си коментар тука.
Първо което ми се набива на очи, е че момичето и момчето имат различни представи за това какво представлява връзката им. Той никога не е искал тази връзка да е сериозно обвързване - от там и всичко свързано с приятелите - те знаят просто за съквартирантстването, както и т.нар. "криене", което не знам в каква конкретна форма се изразява. И тук една голяма удивителна - може ли интелигентен човек да не си направи извод от този факт.
Докато се усетиш обаче понякога хлътваш в ситуации, в които после те е яд че си попаднал, изключително много те е яд, но насочваш агресията си навън вместо към себе си, защото всъщтност сам си си виновен, но нямаш сили да го признаеш и поправиш. Така се чувства момчето, което очевидно има предразсъдък по отношение на връзки с по-възрастни от него жени и у него се е зародило нетърпящо отлагане желание да скъса, защото вече усеща как хлътването в ситуацията е излязло извън неговите възможности за контрол.
Не на последно място обидите му са плод на чувство за малоценност.
Казвам всичко това, защото съм имала вземане-даване и с доста по-възрастни от мен. И с по-млади /около 5-6 години/, но там нещата приключиха бързо.
Та това което искам да кажа като заключение е всъщтност повтаряне на нещо от тукашните мнения - една връзка има бъдеще ако и двамата се стремят към него. Ако единият престане да вижда възможност да скалъпи от връзката нещо повече от удобно секс-квартирно съжителство, което вече е започнало да му оси повече минуси /усилия да не дава гласност на връзката си пред приятели, невъзможност да изживее някаква друга емоция, в която вижда повече заряд и бъдеще/, отколкото плюсове - нещата приключват. Останалото е агония.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите