Мерси за добрата дума. Бях почнала да се самообвинявам, че не разбирам защо такова решение е мъдро и трезво. И наистина при мен конфликтите текат така - или се боря до пълно изясняване на всичко, с ясни правила какво правим оттук нататък или просто затварям миналото така, че този човек не съществува за мен. Но ако например си наложа чакане, защото съм решила един път да надмогна себе си и да приема метода на опонента, се получават доста странни ефекти - всъщтност се вторачвам в "трънчето" и с ужас си представям, че е много по-голямо отколкото на мен ми изглежда...
Напълно се съгласявам с теб, че отлагането на решението е затлачване на проблемите, и може да доведе до там след време те да станат нерешими, поне при мен - заради ефекта, който ти описах бегло.