Ни един конфликт не се решава с чакане.
Само се замазва.
И после остава като трън в ръката, с който свикваме и си продължаваме живота, само дето внимателно пазим тая част на ръката и избягваме да работим с нея.
Най-често несъзнателно.
Става въпрос за личностните конфликти. При тях времето не лекува.
И да си бик на червено нее отрицателна твоя черта, а си е чувство за здрав разум-ти просто си предпочиташ целостта и да си работиш на воля с дадената ръка, след като и се извади трънчето и заздравее.
Хората са свикнали да стават инвалиди с трънченца насам натам.
Ти не искаш да свикваш.
И хубаво правиш.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.