|
|
| Тема |
 Конфликтите |
|
| Автор |
hella (новак) |
|
| Публикувано | 15.06.04 17:33 |
|
|
|
Интересна тема са конфликтите, без тях, казват, нямало да има развитие. Има различни техники за тяхното преодоляване, надмогване и пр. Някои предпочитат да се наведат докато мине бурята, в по-груб вариант - синдрома на щрауса. Други обичат да разчепкат всичко, треди да потърсят посредник и т.н. Може да посочите и други.
Аз обаче искам да наблегна сериозно върху този момент - че ако страните - участници в конфликта - имат различни представи за това, как той трябва да се разреши (не за изхода говоря, да речем са разбрани хора и са склонни на двустранни компромиси, а говоря именно за метода на решаването), то тогава всички опити се провалят... някаква непреодолима бариера застава между тях. Аз например колкото и да съм отстъпчива, предпочитам да говоря, и ако видя от отсрещтната страна само едно катърско мълчане и реплики, като "дай да караме по-леко", "да се опитаме да забравим миналото" и такива, без първоосновата на конфликта да е изяснена и поне да е направен опит да се преодолее - в такава ситуация просто побеснявам. По лошо от бик на червено дори. И тази ми особеност навярно е отрицателна моя черта, но просто единствения ми извод при това положение е - много е важно двете страни да имат еднаква визия за пътя и начина, по който ще изгладят взаимоотношенията си, аз го наричам "да сме на една вълна", "да си улавяме трептенията", "да сме съвместими в общуването"... Без това всяка добронамереност се проваля.
Е?
| |
| |
| 
|
|
