На твое място бих му поставила достатъчно категорично да спре, или... (ти трябва да допълниш какво би последвало и да го спазиш, ако не спре). Бих предизвикала сериозен разговор с него за връзката.
На твое място бих се замислила също дали не се е изчерпала връзката ми с този човек. Също бих си дала сметка, че е прав. Ако нямаш бъдеще с него, просто си губиш времето, а за да имаш бъдеще, трябва и двамата да го искате.
Бих се замислила дали не се съпротивлявам срещу това да осъзная нещо важно за връзката ми с него.
Бих се замислила и опитала да разбера какво точно искам (невинаги е лесно), как се съотнасят краткосрочните ми цели с по-дългосрочните, има ли конфликт с ценностите ми и т.н.
Бих се заозъртала за нови познанства.
Такива едни неща.
За едно си дяволски права - нещо трябва да направиш, да промениш в случай, че искаш нещо да се промени и да поемеш риска от такава промяна, както и нейната непредвидимост. Да се държиш мило и да му показваш уважение в такава ситуация си е живо "подкрепление" за нежелателното му поведение (в термините на бихейвиоризма).
Поздрави:
Вей

ПП "Компетентното" ми мнение произлиза от студентка по психология (края на 3 курс), ти сама можеш да избереш в каква степен да му се довериш или отхвърлиш, ако не ти харесва

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Редактирано от Beй Xaй Beй на 14.06.04 12:58.