едно напълно погрешно предположение за селския произход на нашия герой. Той не е никакъв пейзан, всъщност е гражданин, усамотил се в своето ранчо сред природата; един най-обикновен реститут, доживял да получи прадядовото дворче, което по щастливо стечение на обстоятелствата не е влизало в нечий царски имот. Човекът явно си е надвил на масрафа /според терминологията на арте - си е седнал на възглавничката, финансовата/ и в миговете на уединение се отдава на медитация*. Това обяснява защо и как градската госпойца може да му е завъртяла пипето.

Но аз забелязвам и смесване на топосите - Воланд обърка пространствените "тук" и "отсреща", ти - времевите "сега", "преди", "тогава, га бях клекнал" и "по-оня ден".
Ако стихотворението беше на английски примерно, сигурно щеше да се разбере разликата в темпоралния план на 3-те куплета - щото у албионците глаголни времена - бол.

И тъй - героят СЪВСЕМ НЕ клечи по време на творческия процес, клечането от първия куплет е само спомен мил, в който той е съзерцавал цъфналия салкъм и може би си е мислел, че листата на репея са за предпочитане в дадената ситуация, а тези са прекалено бодливи и с твърде малка площ за целта…
Изобщо никъде не е казано, че именно по време на тази медитация синаптичните му връзки някак си са се прекръстосали и са осъществили неволно един паралел с миризливия, но бодлив лик на неговата любима.
Може това да е станало впоследствие?
Оттук следва, че всички твои разсъждения за смъкнатите гащи, запречилия се натопорчен вироглавец и гяволитото надничане на любопитни съседки са просто неоснователни, или казано по когнитивному - липсва им фундамент. Лирическият герой се отдава на похотливи лирически занимания само с вдигнати гащи. Пък, да вметна между другото - какво че някоя щяла да гледа зад плета? Народът си го е казал: що е пиар, все е реклама!

Игривото "хей, моме" от втората строфа ни въвежда в оня сюблимен момент /предхождащ паркирането в лехата/, когато нашият човек е скивал гиздавелката, и разтърсващото й въздействие, внезапно поразило из основи съзнанието и подсъзнанието му. Стоящите почти редом "Шакадъм", "оркестър" и "джаз" показват неговата извисена душа и това, че той е като дупе и гащи с изкуството, хеле с музикалното такова.
/Но все пак и той не би успял в начинанието да застави селския бенд да му свири, когато.../
В третото четиристишие нови черти скулптират характера на гърлата като една твърде опърничава коза /което си кореспондира с пръча от същата строфа/. Навярно един говорещ езика на Шекспир би използвал някакво минало продължително несвършващо глаголно време /има ли такива? май имаше/, за да покаже, че "козата" перманентно е отрязвала квитанциите на козела, пардон, на нашия персонаж, който изглежда също тъй перманентно разгонен.
Изобщо тази скромна на пръв поглед творба бъка от разни и разнообразни времеви пластове, но да не продължавам нататък…



_________________________________________
*това е техника, зародила се на изток от Добролево








А какво е дуня?



Кекерица квака из папура (ти прочете мойта сигнатура).