преди да се преодолеят и за да се преодолеят, първо трябва да се разберат. кое ги предизвиква и защо ги предизвиква. тогава вече е възможно да се намери начинът да бъдат преодолени.

това най-добре може да направи професионалист. но родителите могат да опитат с някои техники. не въпросът механично да прилагат нещо прочетено, а да усетят с душата си някои основни принципи.

на човек трябва да му бъде помогнато да анализира проблема си. най-добрият начин е да говори за него, но децата зле вербализират, затова при тях проективните игрови техники работят най-добре. нещо от типа на:

таткото казва, че доста време е мислел за оная муха и тя не му харесва, затова той иска да направи нещо с нея, но не знае какво точно, защото малко познава мухата и моли детето да му помогне да разбере повече за мухата. например да наресува какво ще направи мухата ако дойде пак. какво ще направи с любимата му играчка например или с някакъв предмет, който таткото знае, че детето харесва. да покаже на татко коя играчка не се страхува от мухата и коя се страхува. да нарисува други животни, които са лоши или страшни като мухата. и т.н. и т.н. идеята е, че таткото напълно разбира, че детето основателно се бои от мухата и иска да направи нещо срещу тази муха, но не знае точно какво и детето е това, което може да му помогне. целта е да се отключи свободното "говорене" на детето за проблема. понякога самото свободно "говорене" малко по малко разрешава проблема. всъщност не понякога.

малко абстрактно звучи, но нещо такова трябва да се прави. ако съумеят и потръгне, може нещата естествено да отзвучат без остатъчни травми. и все пак на тяхно място бих потърсила И консултация с детски психотерапевт.

IMAGINE...