Да, говорим за едно и също, а всъщност не, защото текстът има нужда от Увод, Изложение и Епилог, а винаги се оказва, че може да има и Продължение.
Различно от досега написаното, различно дотолкова, че да започне всичко от самото Начало.

ПЪТят, за който ми разказваш, сякаш само на мен, само заради мен, е хубав. Не е равен, изпълнен е с множество върхове, чукари и...пропасти, но ако го нямаше самият ПЪТ, никога нямаше да знаем накъде да тръгнем. Никога нямаше да можем да стигнем до върха, да преминем пропастта или да видим онези пролетни цветя на поляната отсреща. Виждаш ли я, тя е отлявата ти страна. красиво е, защото е истинско. Дотолкова красиво, че не ни се налага да видоизменяме видяното, за да ни хареса- на нас и на илюзиите ни.

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.