Ядосан съм на себе си. Никакъв интерес не ми е било целта да поддържам. Както казах, исках да пиша свободно. И още искам. Съжалявам, че предизвиках негативни емоции. Права си, че прекалих със загадките, но се увлякох, беше ми интересно. От първи клас обичам загадките. После се влюбих в криминалните романи. И така нататък. От 4 години съм на стратегиите, имам пиетет към "Empire", но не мога да забравя класическата "Dooms and Dragons", макар че не е точно стратегия. Руснаците имат един израз "сeсть на иглу" - отнася се до наркоманите. Да се друсаш, да се дрогираш, да употребяваш венозни наркотици. В края на постинга ще ти напиша песента. Това е текст на песен на Висоцки. Една от любимите ми. Споменах "сeсть на иглу", защото за мен игрите са като наркотик. Дотолкова ме увличат, че забравям, че мога да нараня този, с когото играя. Съжалявам и извинявай. Извинявам се на всички, които са засегнати от поведението ми, вече сте трима и не зная колко други има. Край на темата. Искам да пиша тук, а не да засягам хората. Така че повече за идентичности няма да говоря и моля да не се обсъждат.
В ПАЛАТЕ НАРКОМАНОВ
Не писать мне повестей, романов,
Не читать фантастику в углу,-
Я лежу в палате наркоманов,
Чувствую - сам сяду на иглу.
Кто-то раны лечил боевые,
Кто-то так, обеспечил тылы...
Эх вы парни мои шировые,
Поскорее слезайте с иглы!
В душу мне сомнения запали,
Голову вопросами сверлят,-
Я лежу в палате, где глотали,
Нюхали, кололи все подряд.
Кто-то там проколол свою душу,
Кто-то просто остался один...
Эй вы парни, бросайте "морфушу" -
Перейдите на апоморфин!
Рядом незнакомый шизофреник -
В него тайно няня влюблена -
Говорит: "Когда не будет денег -
Перейду на капли Зимина".
Кто-то там проколол свою совесть,
Кто-то в сердце вкурил анашу...
Эх вы парни, про вас нужно повесть,
Жалко, повестей я не пишу.
1969
Щом няма бог, кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?
|