Ако ти кажа че нищо нито ме очарова нито разочарова, ще си помислиш, че съм безразличен, а аз държа на хубавото мислене към мен, не искам да ме разочароваш, предпочитам да съм очарован от теб.
Ще цитирам за равновесието:
"Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своята обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своята крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя" - знай, ученико, твоята душа е прах.
Ако разцъфващата твоя душа' се вслушва в тревогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи ~ подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен Бог недостоен
ковчег.
Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.
Тази земя, ученико, е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени примки, за да заловят твоя Аз с измами, името на които е „Велика Ерес"' Тази земя, о, ученико несведущ, е само печално преддверие, което води в сумрак, зад който се разстила долината на светлината.
Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей…

… Виж! Ти сам си вече Светлина, ти сам си вече Звук, отсега ти си сам за себе си и Бог, и Учител, и предмет на своя собствен копнеж: непрекъснат Глас, що звучи във Вечността, който не подлежи на промяна, недостъпен за греха."

МИР НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА!