Ако сама не успееш да си внушиш, че животът продължава и не се е променил особено от това, че Х не споделя твоите чувства, то има един велик лечител на всяка болка - Времето. Повярвай ми, че един ден ще ти е чудно как си могла толкова да страдаш. Този ден не е близо, затова пък със сигурност ще настъпи. Зная, че това в момента никак, ама никак не те успокоява. Рецепта няма. Всички минават оттам и уж добиват опит, но всеки път, когато отново се случи / а то се случва неведнъж в живота/ ни се струва, че тогава е най-страшна болката, че никога не е била така силна. Дълго време ще ти е чоглаво, но не можеш да стоиш така и да чакаш кога ще ти мине, че да продължиш да живееш като преди. Опитай се полека-лека да се насилваш да вършиш нещо, то няма да ти се върши, но просто почни. И приказвай, приказвай с някого за това, така ще можеш да отлееш малко. Кураж, ще мине, сигурна съм!

По-добре сам, отколкото зле придружен!