Ами, мисля си, че ако очарованието от ...нещото е било силно и истинско, по детски запаметено, интерпретирано и интернализирано, ако си е твое...разочарованието може да бъде или много лесно или много трудно. Или никога никакво. Да, изолира те, защото те пази, пази себе си...пази очарованието, не мислиш ли?

Щом го прегърнеш...нещото....почувствай го. заради утре - то. Само така няма да се разочароваш. Само ще си празна. Търси и го намирай всеки път, когато го почувстваш. И никога, ама никога не се разочаровай от себе си заради факта, че търсиш, че намираш, и нека, нека да не те свърта.
Успокоиш ли се, спре ли сърцето ти да се завира в гърлото, поне от време на време, намали ли пулса под двеста в минута, спрат ли слънцето или дъжда да те разплакват...тръгвай да го търсиш. Даже и да е до теб.

Винаги можем да се очароваме с начале, нали?:)))

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!