|
Тема |
Джейн [re: Джeйн] |
|
Автор |
Pineapple () |
|
Публикувано | 29.04.04 13:55 |
|
|
АЗ от твоя по-хубав отговор, не мога да дам за себе си.
Направо ме хвърли в дълбок размисъл.
Не че не съм си мислила като пуснах темата.
Обаче твоето "аз" и "човека отсреща" е толкова изчистено като смисъл, че мога с лека ръка да го отхвърля...и да си кажа ..."това не е възможно...няма никакъв смисъл...абсурд някакъв си..." Не е така.
Като мислих за разочарованието се оказа, че винаги го насочвам към нещо не у мен, у другиго. А ако е у мен то винаги е било свързано с това, че съм се излъгала в нещо. Нещото ме е очаровало и после ме е разочаровало и вината си е моя. Що съм се очаровала?
Случвало ми се е да се очаровам и от себе си.
На теб никога ли?
Очарова ме /в човека отсреща/ естествената спонтанност, способността да си признае грешка, смелостта да приеме трудна ситуация и да се справи с нея...амбицията.
Разочарова ме /в човека отсреща/ граденето на изкуствен имидж, илюзорна представа за себе си, наглостта.
У мен - че мога понякога да изненадвам себе си, разочаровам се винаги , когато се пренавия за нещо...
|
| |
|
|
|