Заврях си го
Съжалявам много, не съм искала да те дразня ни най-малко.
Моето чувство обаче е такова.
Не знам какво мислиш и знаеш за ЮЗУ, какво впечатление имаш, но едва ли имаш представа колко е ниско нивото на преподаване в момента!
Нивото на студентите е ниско и академичния състав се съобразява с този факт за да не останат курсовете без хора. Преподаването се съобразява именно с това, а не със стандартите. Базисни неща остават неизвестни на студентите - като например по експериментална психология какво е това операционализация на целта, какво е интрасубектен (или вътрешногрупов) експериментален план и така е почти по всяка учебна дисциплина. Все още спец. Психология в ЮЗУ не е акредитирана, в момента тече трета и последна акредитация, която, ако не получим, специалността се закрива. При предишния отказ това не е станало само защото в закона има вратичка, която е била използвана, а именно, че специалността е важна за стратегията на университета. Причините за отказ са две - свързани с материалната база и с преподавателския състав. Заради първата се преоборудва лабораторията по психология и... преподавателските кабинети. Втората обаче си стои. Преподавателския състав са си една шепа хора, а хабилитираните измежду тях се преброяват на пръстите на едната ми ръка.
За мен студентстването тук е чиста загуба на време и мъчителна самоналожена принуда поради невъзможност за промяна на статуквото.
И освен това в момента само две преподавателки водят курсове и в СУ - доц. Божинова и доц. Ем. Алексиева, която е в ЮЗУ за първа и последна година. Тя искаше да се откаже от воденето на двусеместриалната дисциплина още след края на първи семестър. По това време още нямаше подписан договор с нея, а заплащането за цял семестър се равнявало на сумата, която на друго място получава за два часа работа. Зорлем я навиха да остане да си довърши курса. И това е отношение към светилото в България по експериментална психология в момент, в който нямаме преподаватели!
Ако е имало други, са напуснали или СУ, или ЮЗУ. Това е тъжната истина. Оценявам лоялността ти към психологията и образователните институции, но се чудя защо на мен ми се разкрещя, след като ме знаеш достатъчно добре, за да ти известно, че не говоря празни приказки, а си мълча, докато Ариелка ме благославяше на тема "долнопробен провинциален лицей, дипломата за който се взима и насън и която не ми върши никаква работа."
А?

ПП Може би би трябвало и аз да съм лоялна към ЮЗУ. Но аз бях - когато имаше и минимална възможност да се прехвърля другаде, аз не се. Ще кажеш - университетът ти дава и стипендия. Да, така е. Но аз имам право на такава. И правото да я получавам е утвърдено със закон, с който университетът няма нищо общо. ЮЗУ трябва да е щастлив и за това, че ме обучава, и за това че ми плаща стипендията. Такива екземпляри като мен са истинска рядкост (както добре знаеш). Накрая, живея в демократична страна, в която правото ми да изказвам мнение, при това аргументирано, също е защитено със закон.

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Редактирано от Beй Xaй Beй на 15.04.04 01:01.