А не ти ли се струва, че гледаш на случая TRINITY малко едностранчиво? Искам да кажа, веднага заемаш страната на нейните родители и автоматично ги оневиняваш, само защото са родители и защото така трябва.
Защо не погледнеш и от нейната гледна точка. Ако наистина те я тормозят почти садистично, тогава? Все пак, ако не друго, тя е длъжнада живее с тях и да понася тормоза им. И ако по ред причини не може да се махне оттам, какво да прави?
Никога в един конфликт, както и в един развод не е виновна самоедната страна.
Не си мисли, че аз автоматично я защитавам. Но мисля, че не бива пък и автоматично да я подозираме в лукавост, хитрост, мързел и злостна омраза към родителите си.
Когато човек се опита да разбере нещо или някого, добре е да погледне и от двете гледни точки на проблема.
Родителите и са в неизгодната позиция да не могат да постнат и те един постинг с оплакване от нея.
А биха ли го направили?
А за доброто.
За доброто трябва да се воюва.
Според Втория закон на термодинамиката природата е доста жестока - стреми се всяка топлинка ( разбирай всяко топлокръвно същество) да сведе до температурата на междузвездния студ. Като философски извод - всяко направено добро е непривично и природата се стреми да го сведе до доминиращото световно зло, което, разбира се, е много повече от доброто.

На твоите доста идилични разбирания за отношенията родители - деца мога само да отговоря така : В моята далечна детска възраст баща ми редовно ме пребиваше от бой, и мене и сестра ми. Не пропускаше и ден да заяви, че и двамата сме идиоти и ненормални. Това продължи до момента, в който сестра ми, току-що завършила гимназия и приета да следва архитектура пристана и се ожени ( неудачно, разбира се, с което провали целия си живот...) само и само да се махне от къщи, заради баща ми. Сега ще ти прозвучи ли кощунствено, че когато баща ми влезе в болница никой не съжаляваше особено.

"Свободата не може да се симулира..."