Никой на никого не е собственост. Дори и родните ни деца. Има такава приказка - Към децата си трябва да се отнасяме като към скъпи гости.
Това между другото.
Най грубата грешка, която правим когато се влюбим, завържем стабилна връзка или се оженим/омъжим е, че моментално започваме да кроим планове как "да прекроим по собствена кройка" любимия или любимата. Просто, за да стане нещо като второ наше "аз". От отсрещната страна започва паническа съпротива, стига се до гениални подвизи на мимикрията.
Запомнете: Човек от детството си до най-късна възраст почти не се променя.
Няма смисъл да си хабите усилията.
То що разводи и раздели са се родили от неспазването на елементарно уважение към човешката свобода. Крещяши примери има и в отношението на родителите към децата им. Колко деца са намразвали родителите си като реакция на насилието върху волята и психиката им.
Но в никакъв случай не бъркайте личната свобода с възпитанието. Има много ясна граница между двете, макар някои ( повечето ) деца да възприемат драстичните ограничения като попълзновение над личните им свободи.

В твоя случай опасността идва като парен локомотив. От моя гледна точка крещи и вика с пълна сила : Пази се!!!
Защото една приятелка с такъв манталитет се превръща в нещо ужасно като съпруга. Докато и писне, разбира се. След това някои стават тотално безразлични. С тези неща шега не бива - съпругата трябва да бъде не само любовница, това доста бързо се изживява, а най-вече безкрайно добър и лоялен приятел, човек , на който можеш в труден момент да се опреш, да разчиташ. Животът не е само цветя и рози...

Свободата не може да се симулира.