Имал съм такъв случай и аз... непоносимо беше на моменти. Макар че в други моменти ласкае самолюбието.
Получава се един порочен кръг: когато не издържаш вече и отблъснеш по някакъв начин "вярното" същество, после се чувстваш виновен, правиш някакъв жест, за да изкупиш "вината" си, с което го привързваш още повече...

Не искам да те плаша, но когато твърдо реших, че така не може да продължи, последва опит за самоубийство...
После съжалих, "върнах" я, нещата първо се нормализираха, но после тръгнаха пак по старите релси..
Втори опит за самоубийство... добре че накрая кошмарът все пак свърши. Тя се омъжи и останахме все пак приятели. Не съм сигурен, но ми се струва, че тя много по-лесно забрави всичко, добре че не се отрови фатално.

Оттогава имам силни резерви към безграничната любов и вярност...





Не вярвай в чудесата, разчитай на тях!