Може би си прав/а.

Аз вече не се обичам и не усещам хубавото в себе си, или поне... не знам...
Хората около мен казват, че съм добра, умна, амбициозна, отговорна, имам подход към другите, умея да се сработвам с различни хора, умея да отстоявам позицията си и т.н.
Като жена ме описват като хубава, секси, жена със собствен стил и т.н.
НО аз не ги усещам тези неща. За мен те сякаш нямат никакво значение. Не ми помагат с нищо за да се чувствам по-различно от сегашното си състояние.
Рядко съм виждала неодобрение към самата мен, така че съм се приела като даденост. Има ме - такава съм.

Само не ми казвай да се погледна в огледалото и да си харесам нещо от себе си :))) Гледам се в огледалото. Всяка сутрин установявам едно и също нещо - Да, изглеждам добре. Да, днес нямам време да се гримирам и да се маскирам на "красавица". Да, сега тук трябва да се пооправя.

Да забравим външния вид:) Да харесам някоя от вътрешните си черти - имам достатъчно положителни на брой и ги оценявам като такива. Благодарение на тях имам много приятели. И?! Какво от това?!

Чувството на вина от това, че не смогвам си остава...