|
|
| Тема |
Re: в безизходица [re: aнoнимeн] |
|
| Автор | нeпporлeднocт (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.10.03 08:46 |
|
|
|
Благодаря ти за отговора!
За съжаление не сме от София.Ще потърся помощта на някой специалист от нашия град.Надявам се днес ситуацията да се е поуталожила.Когато е в нормално състояние възприема,но когато го обхване ,не знам как да го нарека,все едно нищо не съм му говорила преди,все едно нищо не ми е обещавал. Семейството му едва ли ще му окаже някаква помощ,според мен и от тях произтича част от проблема.Родителите му са разведени, баща му го е биел и т.н.Чувства се недооценен,смята,че всички го подритват.Но той нищо не прави,за да се противопостави.
Ревнува ме от всичко и от всички.Ревнува ме дори и от брат ми,от приятелките ми,от всички,които отнемат времето ми,т.е. които отнемат неговото време с мен.Дразни се дори и когато спя.
Наистина се надявам,че може да се оправи,но всъщност не вярвам.
| |
| |
|
|
|