...до някъде си прав, донякъде - не...вярно е , че един характер формиран n-години трудно се променя, може и да си прав, че е наша "същност", че има константи, каквато вероятно са темперамента ни, емоционалната ни нагласа, но формирането на различни черти от характера се е влияло много повече от външни фактори(родители, условия на живот, среда), на които реагирайки ние сме формирали една или друга черта...и когато те се оформят от началото на живота ни, когато човек е емоционално незрял, много лесно е да се появят едни не дотам добри за самите нас черти на характера
...не съм много съгласна и с това, че опознавайки се с годините, виждайки си някои недостатъци на характера, човек пожелава да се промени само за да се хареса на някой друг..., защото е факт, че всички околни искат от нас да се променяме в повечето случаи за тяхно удобство, за това в известен смисъл може ако виждаме , че нещо ни пречи да живеем добре, да се чувстваме пълноценни и успяващи, може да пожелаем да се променим и да го направим, дори и това да не се хареса на другите,
...но промяната не става с магическа пръчка, трябват търпение, воля и доста време, необходими са обективна преценка(крайното самоодобрение и приемане не е най-добрия съветник) и добри приятели(за коректив), които да му помагат...роднините в случая не вършат много работа...така, че моето мнение е, че ние непрекъснато се променяме...и в по-зрели години наистина това може да бъде и плод на нашите желания, а не както в детството - спонтанно..., познавам хора, които са се променили и ако не напълно, то поне са коригирали някои черти на характера, които са им пречели да живеят по-добре..., аз също мисля, че успявам да се променям в някои отношения...
така, че отговора ми на въпроса е по-скоро - да, можем да се променяме...(П.П....забравих да добавя, че това може да стане...само ако го осъзнава и поиска)...естествено с уговорката, че това е възможно в определени граници...

Вярвам в чудеса!

Редактирано от publika на 11.10.03 09:14.