А защо....??? / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Не мислиш ли, че знаеш отговора предварително? Аз мисля така - мисля, че отговора, макар и не еднозначен, във всички случаи е НЕ. Характера на един човек, макар да не е много очевидно, е доста константно и трудно непроменяемо нещо.
Осъзнатите недостатъци според мен са най-видимите, най-натрапващите се, но само на пръв поглед. Най-често в пристъп на раздразнение към самите нас се опитваме да се "навием" да се променим, обаче това хем е трудно, хем е доста противоречиво - да се борим срещу същността си, защото се предполага че ти и аз сме големи хора(може и да не сме зрели, но сме минали периода, когато се формираме като характери...). Да се опитваме непременно да отхвърляме и не зачитаме нещо от същността си означава да не "бъдем себе си", поне в смисъла, по който разбирам аз този израз...

Какво значи човек да "стане такъв, какъвто му се иска" - не мислиш ли, че такива наши желания в доста от случаите са продиктувани от желанието да се харесаме на определен човек, на определена група хора? Това значи само едно - човек бяга от себе си. Не само това, а и по този начин хората се обезличават, уеднаквяват, унифицират, "клишират" дори...
Не че и аз съм имал периоди от живота си, когато поради ред причини се самозаблуждавах, и се правех понякога в малка, понякога в по-голяма степен на такъв, какъвто всъщност не съм, на такъв, какъвто ми се е искало....
Не че твърдя, че сега съм много помъдрял, обаче твърдя, че знам какъв съм, и не се правя на никакъв, аз съм си себе си, в този момент....
Това с доста уговорки мога да го нарека "еволюиране", за което говориш ти...макар да е точно в обратната посока, за която говориш ти...

С всички предимства на такъв живот аз си мисля, че така е най-добре....
това далеч не означава, че съм супер щастлив, доволен, обичан, но това вече е тема на друг разговор....както се казва - "Welcome to the real world..."

най-често умните хора са и лоши. Позитивизма не винаги е обвързан с успеха.Редактирано от vroom на 11.10.03 00:43.