Ани, не мога да бъда категорично "за" или "против", ще ти кажа как беше при мене, а ти си прецени. Аз съм с паническо разстройство от края на 1999 г. и съм опитала какво ли не - успокоителни, друг антидепресант, психотерапия, хомеопатия (е, вярно, не стигнах до бънджито:) Една година прекарах затворена в къщи, без да съм в състояние да отида по-далеч от входната врата. Сама се сещаш, че при това положение разходките в парка, хойкането по мъже, фризьори и т.н. просто не стават. И когато приятелите са принудени всеки път да идват до другия край на града, за да те видят, полека-лека се отдръпват. По това време единственият ми контакт със света беше интернет, тогава започнах да влизам и в този клуб и си намерих много свестни приятели, между другото (нищо, че не съм ги виждала). И понеже бях в сътоянието на жив труп и отникъде не виждах изход, след мноооого ровене по сайтове прочетох за Сероксата. Даже най-напред го открих под американското му име - Паксил. И реших, че ще пробвам - на своя отговорност, т.е. сама си го изписах. Имам познат аптекар, който ми го даваше без рецепта. Първите 2 седмици имах сърцебиене и лек тремор, но бях подготвена за това и не спрях. След което полека-лека отново станах жив човек. Намерих си работа. Влюбих се в един мъж и още живея с него. Започнах отново да правя всички неща, които вече не смятах за възможни. А, освен това отслабнах с 5 килограма и се разделих с менструалните болки. Пих Сероксата 1 година, спрях го постепенно и не съм имала симптоми на привикване. Не го пия вече половин година. Лошото е, че в момента имам доста притеснения в работата и когато съм под стрес, признаците на паниката пак започнаха да се появяват. Може би го спрях прекалено рано, преди да съм се стабилизирала и обмислям вариант да продължа да го пия още известно време. Вярно, чела съм кофти отзиви, но благодарение на него се почувствах пак човек. Сега, имай предвид, че моя случай беше много тежък, аз изобщо не можех да излизам, така че това беше крайна и отчаяна мярка. Това все пак е мощна химия и по принцип не съм привърженик на такива драстични намеси в организма. Ако не си на дъното на отчаянието, когато си мислиш само за смърт и такива работи :(, по-добре пробвай нещо друго. Има един извлек от кантарион, казва се Есберикум и е без рецепта. Препоръчва се за по-леки форми на депресия и тревожност и съм чувала от лекари, че е много добър. Ако искаш, пробвай с него.
Каквото и да решиш, пожелавам ти успех от все сърце!