Разбрах те, скъпа приятелко. Всички сме еднакви защото сме подвластни на едни и същи закони. Всички искаме неща които нямаме и не ценим онези които имаме. Но, пък от друга страна точно тези "неизпълними" желания са нашия смисъл на живот, те са цел която привличаме с волята си и така тренираме и се развиваме...иначе се застояваме на едно място в развитието си дори атрофираме. Ти сега си включила на пълни обороти целият си човешки организъм-механизъм и работиш с мисли, мисли, желания и дела. Бездействието също е действие. Целият ни живот е изпълнен с грешни действия и в това се състои смисъла на живота ни и развитието ни.
Ако ти решиш сега тази твоя задача на нейно място ще са появи нова още по- трудна задача и така до края на живота ни. Който успее да разбере тази проста истина може и намера време за собственото си щастие, защото може да се работи и без да се страда, въпреки че тогава задачите стават много, много сложни и тежки. На силен човек тежък товар, на слаб- лек.
Така че аз смятам че нищо ти няма и няма нищо за оправяне освен промяна в мисленето ти , а това може и ще дойде само отвътре от теб, стига да го пожелаеш и да се потрудиш да се самонаблюдаваш. Готов съм да се обзаложа с теб, че още на третия ден ще имаш възможност да разбереш отговора на въпросите си и да вложиш наученото в практика в живота. Ще забележиш, че въобще не е трудно да се общува с хората, но смисълът е същия безсмислен както всичко останало в нашия свят...питаш все така ли ще е ...ми докато разбереш че твоите разочарования не идват отвън а лично от теб, от твоите очаквания пак ще страдаш доста, но пък нали узнаваш...защо не погледнеш на живота си не като сценарист и режисьор а като все едно си само участник в него. Роли колкото искаш, жена си, артистичността ти е заложена. Имаш всичко необходимо и достатъчно- ИЗПОЛЗВАЙ ГО, напразно се косиш и отнемаш щастието и смеха си от самата себе си
Не забравяй че ме няма и си сама, само си говорим

^Ние сме такива, каквито се измислим!^