Е ... как се нарича нещото не е много важно.

Значи, през есента на 97 година - припаднах на улицата. Какво пък толкова.
Жените, страдащи от ниско кръвно, припадат често. Обаче не беше съвсем така.

Явно ужасно се уплаших, защото може би за 15 минути колабирах около 4 пъти. Загубена работа! Това стана, защото всеки път, когато идвах в съзнание се изправях, а кръвното е падало все повече и повече.

Та от следващия ден се оказа, че не мога да стоя права, особено в трамвай, рейс и т. н. непрекъснато имах чувство, че ще падна. И независимо, че си казвах "е, ами айде да падна, да видим какво ще стане", това чувство не само не изчезна, но се задълбочаваше. Спрях да се возя в градски транспорт, но то ме преследваше и когато ходех пеша. И така ... доста време. В известен смисъл продължава и до днес. Но истината (моята, разбира се) е, че това нещо може да се игнорира, контролира...

Виж, и да имах рецепта за мене си, малко вероятно е тя да ти помогне и на теб.
Май в това е смисъла. Да търсиш сам. И причини и изход, а те са много свързани.

Не знам, дали това ще те успокои, но и пръста си да не мръднеш, шанса нещата да отшумят или просто да намалеят на пренебрежимо ниво е голям. В този случай, може би е по-добре да не разсъждаваш защо, как ..... и т.н.
Силата на нещото се състои в това, че обсебва мислите (или още по-лошо - душата) ти до такава степен, че започваш да се въртиш на "петичка" около него. И тогава то взема връх. Ти преставаш да си ти, ами си нещото ...



И един съвет:
Тежък физически труд. Е, ако не е тежък, измисли си просто физически труд и ежедневни разходки (поне по 6 - 8 км на ден).
Когато лошите мисили започват да нахлуват, просто си измисли схема да ги разкарваш. Това не е трудно. Като игра е. Брой, смятай, ... фантазирай си, рисувай, разигравай партии шах ... каквото искаш, но ефективно по правило ще е това, което по принцип ти доставя удоволствие...

Със сигурност